Ний може да имаме много жени…

Няма да говоря много, просто ще ви кажа, че това е едно от стихотворенията на Стефан Цанев, които ми допадат най-много със своята искреност и неподправеност:

***

на Ц.М.

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Ето по какво ще познаете дали учите право…

Ти учиш право, ако:

Знаеш всички гъвкави и изобретателни начини да откраднеш пари от своите клиенти благодарение на обучението ти в Юридическия.

Считаш, че ще отпаднеш от факултета приблизително след всяка лекция, но след първия семестър разбираш, че вече си много надълбоко в нещата, за да станеш нещо различно от адвокат.

Злоупотребата със странни вещества вече става част от теб.

Преди изпит се колебаеш не дали да учиш, или не, а дали да се приспиш с “Мента, глог и валериана”, или с Absolut Vanilla.

Правиш си шеги на тема “Собственост, владение, държане и ограничени вещни права”.

Можеш да назовеш без колебание поне трима твои колеги, по които ти се е искало да хвърлиш нещо, когато искат да попитат нещо.

Мислиш, че шотовете с текила са жизнено важни, за да се защитават човешките права.

Смяташ, че онзи винаги ядосан и нервен професор, който третира мозъците на студентите като негово лично игрище, е социопат или просто като малък не е получавал достатъчно прегръдки.

Не си спомняш защо реши да учиш право - защото искаше да помагаш на хората и да промениш света или защото се мразиш.

Сега разбираш дълбоката фундаментална и метафизична разлика между нормативната юридическа конструкция и функционалната верига от правни норми.

Сега разбираш дълбоката фундаментална и метафизична разлика между кафето и Red Bull.

Ако се загледаш малко повече по някое девойче, колегите ти веднага ти напомнят раздел 8 от Наказателния кодекс. Името му е “Разврат”.

Не можеш да се сетиш защо студент по право ще се нуждае от някакъв законен достъп до публична информация, когато има толкова много незаконни и полузаконни.

Разбираш, че трябва да се решава някакъв казус, две минути преди асистенът ти да го реши.

В компютърната зала на твоя компютър си си качил Skype.

Когато си си вкъщи по време на вакнцията и родителите ти казват какво да направиш, то ти им обясняваш, че вече си напълно дееспособен субект на правото.

Започваш да четеш собствените си доклади.

Когато най-късото изречение, което някога си писал, е с не по-малко от 80 думи.

Когато в претъпкания автобус изкрещиш на някого “Възразявам!”. Ако той ти отвърне “Отхвърля се!”, работата е много сериозна.

Казваш неща от рода на “Пожелавам ти, но няма никаква гаранция, Весела Коледа!”

Мислил си за промяна на кариерното си развитие в посока продавач на пици, чистач на обувки или професионален алкохолик.

Чул си за смъртта на твой близък възрастен познат и си се зачудил дали е оставил завещание.

Убедил си се, че разумният мъж не трябва да е женен, а ако е женен, да има поне 2 любовници.

Студентският празник

Вчера имах празник - нали съм студент. Останах си в София (Как можеш да оставаш - в див потрес една моя колежка се възмущаваше). Не заминах в Бетонско, Банско имам предвид. Не ми се оставаше без покрив над главата(може би сте чули за пожара там, а ако не сте - хора, вижте news. bg) или пък още по-зле - да закъсаме някъде по средата на пътя. Не отидох и във Велинград - просто не ми се плуваше в басейна на хотела - той е външен, а на мен тези температури много не ми понасят. Не бях и в Боровец - да тръгна за един хотел, да ме настанят във втори, а да вечерям в трети. По-важни са хората, с които си, те правят атмосферата, а не мястото. Хапнахме малко и после - на дискотека. Естествено, че беше препълнено - все пак мястото там е популярно. Да, популярно е, но не само за празнуващи студенти, но също така и за добре облечени бизнесмени (мутри де), техните маймуни, облечни в черно, и един специален тип “дами” - мутреси. По едно време почувствах, че се намирам все едно на Централна гара - постоянно минаваха влакови композиции покрай мен, състоящи се от пет-шест трикрилни гардероба. Жалко, че не пуснаха малко ламбада, че да се включим моите приятели и аз на влакчето. Само мимоходом споменавам, че почти всички бяха дрогирани. Все пак май не е нормално в краката ти да припадат момичета, чиито зеници не можеш да видиш - само бяла пустота. Въпреки всичко аз си прекарах доста весело, а това май е доста важно. Все пак да бъдеш щастлив ознчава, че си намерил посоката по най-трудния път - този към себе си.

Панаири, панаири…

А сега се предполагаше, че трябва да пиша доклад за днешното ми упражнение по Финансово право на тема „Имуществената отчетническа отговорност по ЗДФИ”. Мисля, че е добре да спомена какво означава съкращението от предното изречение – Закон за държавната финансова инспекция. Все пак право уча. Вчера обаче бях на един панаир и това не мога да не го споделя с вас. Нямаше въртележки, нямаше виенско колело или захарен памук, за мой най-голям ужас нямаше дори и джаги с навъртащи се около тях цига*, грешка, имам предвид роми. Интересното е, че този панаир е на закрито и е разположен в един дворец – Националния дворец на културата. Панаирът беше на книгата. Странно съчетание – панаир и книга, но сега да не изпадам в дребнавости. Сигурно много по-умни хора от мен са измислили това словосъчетание и са вложили някакъв дълбок смисъл в него, който на мен – простият – не ми е отредено да разбера. Сега ще ви споделя защо и следващата година моето присъствие там ще бъде задължително:

Обичам да ми подаряват списания от рода на „Тя!” или „Кулинарен журнал за жената”. Естествено септемврийски броеве. Все пак трябва да се науча да приготвям мъфини от тиквички и царевица или пък чорба от подправки „Три китки”. А когато естествените ми нужди си кажат и те думата, не трябва да забравям, че казанчето в тоалетната може да бъде и чудесен аквариум.

Обичам да ми предлагат книги на килограм – 3 за десет лева. Изгодна сделка.

Обичам докато преглеждам томче на Радичков, неидентифицирани обекти, миришещи подозрително, да ми предлагат да си купя торбичка – по мой избор – найлонова или хартиена.

Обичам да ме убеждават колко интересна ще ми бъде книгата „Кратка история на тракторите (на украински)” и най-вече наистина да ме принудят да си я купя. Е, купих я. Който не вярва, мога да му дам да я прочете.

Обичам да слушам как книгата не ставала, защото хартията била прекалено твърда за едни специфични нужди.

Обичам да се наслаждавам на факта, че истински монументални творби за нашата история се продават на същата цена, за която човек би успял да си купи само корицата на някое чиклит романче.

Обичам да ме убеждават да си купя някоя книга на „македонски” език от щанда на БЮРМ (Бивша югославска република Македония).

Или пък да клатя „разбиращо” в знак на съгласие глава пред щанда на азиатския тигър Китай.

Обичам, когато съм тръгнал да разглеждам книги, да ми предлагат най-новите заглавия от американските филми. На DVD.

Обичам някакъв младеж, облечен с костюм, наподобяващ облеклото на Мерлин, да ме приканва да купя някаква книга с някакви приказки за детето си.(Мисля си, че чак пък толкова стар не изглеждам въпреки лъскавината на отгоре на темето ми.)

Обичам да въртя някакво подобие на Колелото на късмета (нещо подобно имаше Къци в „Риск печели, риск губи”), за да спечеля отстъпка от 5 % при закупуването на книги.

Обичам да си избирам книги, докато от едната ми страна хапват някакви шоколадови петифури, а от другата – наваксват с пакет пуканки.

Заради тази моя обич Панаирът на книгата догодина ще бъде пак мой. Трябва само да не забравя да си взема захарното петле. Което ми напомня, че така се казваше сладкарницата в Казанлък, в която всеки ден Чудомир си е пиел кафето и е творил своите незабравими персонажи. Сега тя е превърната в магазин за 1 лев и дори паметната плоча не е останала. Но това е тема на друга публикация…